Posted on: 20.01.2012 08:37
Вчера (19.01.2012) в twitter ddb_next бяха задали въпроса дали има марка, която ненавиждаме. Почти без колебание отговорих, че такава марка е Apple, заради профанизацията на технологията, която върви с тази марка. В последствие получих въпрос "защо профанизация?" и тъй като 140 знака са твърде малко за обяснение - пиша тук.
Ще започна с това, че ненавистта е силно чувство и трябва да бъде запазено за подходящи случаи, така че по-долу ще напиша нещо за марките, които не харесвам.
Най-напред бих искал да кажа, че ако трябваше да отговарям на този въпрос преди 6-7 години щях да отговоря с "Нокия или Сони". Има нещо общо в политиката на въпросните марки спрямо клиента, което ме докарва до неприлични състояния... и това е нещото, което наричам профанизация на технологията.
Под профанизация на технологията, имам предвид превръщането на технологията в маркетингов инструмент, като по този начин тя става масова във виждането на хората (масовия потребитл), но не и в нивото/разбирането им. В резултат на тези усилия, продуктите на въпросните марки се превръщат в статус-символи - т.е. хората ги купуват, за да се фукат с тях, а не да използват технологията вложена в тях. Дългосрочно, резултатите от това са следните:
дизайнът, а не функционалността продава.
Логичният въпрос би бил "...е, и?"
Дългосрочно погледнато, Apple са причината за въвеждането на визуалните среди в персоналните компютри. Следващите логични стъпки са възможността всеки потребител да пренарежда собствения си интерфейс. Резултатът от това е, че в момента е почти невъзможно да обясните на своите родители по телефона как да решат проблем, който е възникнал на тяхното PC. По-лошо - най-често не успявате да разберете какъв е проблемът. И ако вашите родители са си ваши родители - т.е. толератни към вашите въпроси и т.н. положението с шефа или клиентите ви не е точно такова.
Положенито допълнително се усложнява от това, че достъпността на техногията създава усещането у мениджмънта, че "разбира от тия работи", т.е. може да дава компетентно мнение по въпроса каква технология да се ползва и как точно да се ползва. Резултатът от това отношение е следният: софтуерните проекти, които се правеха преди 20 години, всъщност бяха по-амбициозни, изискваха по-малко ресурси и по-често бяха довеждани до успешен край от тези, които се разработват в момента (добре де, генерализирам прекалено - има и важни неща, които се правят в момента, но средното качество на разработка е паднало драстично). Мисля, че повечето от нас са били свидетели на това как клиентът казва "искам да го напишете на XXX, защото моят консултант [разбираме: съседското момче] каза, че това е модерно в момента", независимо, че въпросната технология може да бъде изключително неадекватна на конкретната задача.
Третото непростимо (от моя гледна точка) действие на Apple е политиката на непълна власт на собственика на устройството над самото него. Подобни опити е имало и преди, ще има и след това, но именно Apple масовизираха и легализираха (в очите на потребителя) това отношение. Друга подобна компания е RIM - техните blackberry всъщност са изключително зависими от централизирана система, която ви предоставя основния пакет от функционалности. Самите вие почти нямате власт върху тази система, напротив - имате нужда от администратор всеки път, когато решите да направите софтуерен ъпдейт на устройството си или да активирате допълнителна услуга. Приемането на това положение отваря вратата за наблюдение над действията на потребителя. Това, разбира се може да бъде маскирано като добри намерения, но както Бенджамин Франклин е казал "People willing to trade their freedom for temporary security deserve neither and will lose both " (хората, които са готови да се откажат от важни свободи срещу временна сигурност, не заслужават нито едното и ще изгубят и двете (преводът търпи подобрения :) )). Това се отнася и до Google, но според моето виждане именно Apple допринесоха най-много за това приемане (с първите iPhone, които си бяха проектирани и изпълнени като устройства, непрекъснато свързани с интернет). В момента твърде много хора нямат пълен контрол над съдържанието, което генерират и съхраняват върху устройства, за които са платили. Не рядко платената цена е 20 пъти над себестойността на продукта.
Тези тези подлежат на критика, а и в момента нямам особено много време да ровя за примери и доказателства, така че ако някой иска да спорим - да заповяда :)
|
