Posted on: 13.06.2015 01:51
На 12 юни 2015 (петък) бях поканен в сутрешния блок на БНТ да коментирам въпроса има ли кражба в случая на използването на песента "Излел Е Дельо Хайдутин" в един от трейлърите към филма (третия, ако трябва да съм точен).
Ето запис от цялото ми участие. Смятам, че сбитият преразказ, публикуван малко по-рано не отразява точно това, което съм казал.
След сензационни заглавия от типа "Окрадоха Валя Балканска" и тям подобни (ето тук могат да се открият част от публикациите по темата), искам да изясня няколко въпроса, които изглежда останаха неясни след цялата тази случка.
Ще започна от следното - редно е да се прави разлика между "престъпление" и "нарушение", когато тези думи се ползват от медии (особено такива с национално покритие). Да, много е емоционално да се каже, че големият и богат Холивуд (квартал на Лос Анджелис, Съединени Американски Щати) е ограбил нашето национално богатство. Също така, говори се за авторски права, без да се вниква в детайлите (а както е известно - дяволът е точно там).
В България има разделение при колективното управление на правата - авторските права на музикалните произведения се управляват от Музикаутор, а сродните - от Профон. В други държави има повече от едно дружество за авторски права, а има и такива, в които сродните се управляват от няколко отделни дружества (без припокриване на управлявания репертоар). Има държави, в които двете дейности се администрират само от едно дружество. Най-често това разпределение е възникнало и се е запазило по исторически причини - на различните места е различно.
На сайта на Музикаутор има доста документи, които обясняват що е то "авторско право" и как то (би следвало да) се защитава. Аз самият не съм юрист, но има няколко важни точки, които искам да изясня, за да може да се разбере естеството на горния казус:
- според българското законодателство, авторски права върху дадено музикално произведение имат авторите на музиката, авторите на текста и авторите на аранжимента.
Последното е изключение от общата световна практика - освен България, само още една европейска страна признава авторско право на аранжорите (за съжаление не помня коя). Авторите на всеки един от тези три вида авторски права в рамките на даден обект, могат да бъдат много и да имат неравни дялове помежду си. Например, имаме 10 автори на музиката, 1 от тях държи 90% от правата, останалите 9 си поделят равни дялове от останалите 10%, авторите на текста са 20 на брой, 3ма от тях държат по 25%, останалите 17 си поделят останалите 25% по равно, а авторите на аранжимента са 3ма и си поделят това право в съотношение 50% за първия, 30% за втория и 20% за третия. Този пример може да изглежда преувеличен, но е напълно възможен.
- авторското право възниква със създаването на произведението.
В тази част също има разлика с международната практика - в САЩ например авторското право възниква с РЕГИСТРАЦИЯТА на произведението. Ако се питате къде е разликата - в България могат да бъдат водени дела на кого принадлежат дадени авторски права без никакви документални доказателства (ако две страни спорят за това кой е измислил дадена музикална тема например, но и двете страни са тръгнали да я регистрират като произведение години след създаването и) - това прави нещата доста... хъммм... относителни.
- върху дадени записи, освен авторските има и т.нар. сродни права.
Сродните права са дълга тема, но на кратко - в този случай има (поне) трима правоносители:
от една страна продуцентът на звукозаписа, от друга страна изпълнителите. Изпълнителите са поне двама - Валя Балканска и гайдарят, който е свирил с нея по това време (съжалявам, не знам какво е името му, вероятно може да бъде открито).
Допълнение (с благодарности към Щони Кокудев): Гайдарят се казва Димитър Петковски (негова снимка тук)
Продуцентските права би трябвало да са се погасили по давност (съгласно ЗАСП) - срокът, ако не се преподпише споразумение е 10 години от осъществяването на звукозаписа. Изпълнителските права се пазят по-дълго - 50 години след кончината на последния изпълнител (като през този период, правата се управляват от неговите наследници).
- фолклорните произведения не са обект на защита на ЗАСП
Тук има обяснение що е то фолклор. Основната специфика на фолклорните произведения е, че техните автори са неизвестни (и неидентифицируеми). Фолклорните теми могат да бъдат използвани свободно за създаване на нови произведения. Произведенията могат да са много различни и да имат напълно различни автори.
Като илюстрация на горното ще си позволя да дам пример, в който участвам и аз:
Възпело Е Пиле - Smallman (албум Envision, 2014) и
Възпело Е Пиле - Кайно Йесно Слонце (запис от концерт, 2014) - както може да чуете, двете версии нямат почти нищо общо (дори има разлики в текста)
за сравнение: Възпело Е Пиле - Георги Мусорлиев и Младен Койнаров
Върху всяка една от тези версии има авторски права върху АРАНЖИМЕНТА, НО НЕ И ВЪРХУ МЕЛОДИЯТА ИЛИ ТЕКСТА. До толкова, до колкото те се различават от "изворната" версия.
Има и други такива примери:
Нестинарско Хоро и
Нестинарско Хоро на Марин Големинов
и за да не каже някой, че това се случва само в България:
John Barleycorn Must Die
John Barleycorn Must Die - Traffic (албумната версия е публикувана през 1970)
John Barleycorn - Jethro Tull
Gallows Pole - Page/Plant
Gallows Pole - Leadbelly
всички тези песни се третират като "фолклор" и могат свободно да бъдат преработвани и включвани в нови произведения.
Така, след всичко това, се връщам обратно на основната тема: Ограбена ли е Валя Балканска или не:
Отговорът е "Да" ако в звукозаписа е използван запис на гласа на Валя Балканска, а не е изпято наново от анонимен сесиен музикант*. На въпроса "какво се дължи на Валя Балканска" - отговорът е "според договорката". В репортажа тя казва, че не иска нищо освен "извинение" и "една почерпка в кръга на шегата". Но при всички случаи това възнаграждение ще е не за авторски, а за сродни права.
Ако гласът в записа не е на Валя Балканска - тогава дори да се дължи възнаграждение, то не е на нея. Прочее, версията на "Излел Е Дельо Хайдутин", която лети в космоса не е регистрирана в Музикаутор (помолих за проверка, когато ме поканиха в БНТ).
Напълно възможно е, с PR-ски цели да бъдат платени хонорари (за да бъде избегнат скандал, какъвто вече се е заформил). Напълно възможно е това нарушение на правата да е било неволно (в един от репортажите се казва, че композиторът Томас Бергерсен е потърсил съдействие от "Мистериите на Българските Гласове", но не е получил никакъв отговор). В ефир беше казано, че на сайта на Томас Бергерсен пише, че използваният глас е на Валя Балканска, аз поне не успях да намеря този текст.
Въпреки, че днес в ефир, водещият ме сряза - ако е ползван оригиналният запис на Валя Балканска - в него има и още един правоносител - гайдарят, изсвирил песента. В музиката на трейлъра неговата партия е "затисната" от синтезатори и прочее, но от моя опит мога да кажа, че е практически невъзможно да се елиминират всички следи от даден инструмент, а за тази манипулация също (може би) няма разрешение. От чисто любопитство ще потърся информация - ако В. Балканска получи хонорар - дали ще има хонорар и за този човек.
Макар че горното може да звучи като заяждане, бих искал да кажа, че твърдо вярвам, че всеки, който е положил труд за реализацията на музикално произведение трябва да получи своето възнаграждение за това и то трябва да бъде справедливо. За съжаление, в България много често човек може да бъде свидетел на диалог от типа:
"С какво се занимаваш?
- Музикант съм.
- А, не, аз питам какво работиш."
Което е тъжно и много често - унизително.
В заключение - гоненето на рейтинг води до сензационни заглавия, които не обясняват целия проблем и се опитват да го представят емоционално (когато той има съвсем тривиално решение).
Ако в цялата работа някой има грехове, това е българската държава с нейната липса на културна политика през последните години (след разпадането на Дирекция Музика).
* сесийните музиканти са професионалисти, които работят като музиканти на повикване, т.е. когато ви е нужен такъв за запис. Често техните имена не се включват в credit-ите (т.е. не се споменават върху обложката или друга публична документация, свързана с конкретно издание). Тези отношения са въпрос на договорка между продуцента на записа и въпросния сесиен музикант. Възможно е (и често се прави), изпълнителските права на такъв музикант да бъдат напълно откупени от продуцента
|
